В какво всъщност вярват християните относно молитвата и състезанието

Влезте в съблекалня преди важен мач и ще го видите: група играчи с наведени глави и затворени очи, някои шепнат тихо. Може би има капелан, който води момента. Може би е просто шепа съотборници в ъгъла, които го правят сами.

Спортистите се молят. Мнозина от тях. През различни спортове, нива и култури това е един от постоянните ритуали в състезанието. Но ако някога сте се питали дали някой от тях наистина смята, че Бог взема страна, задавате по-добър въпрос, отколкото може би осъзнавате.

Неудобният въпрос, който християните не обичат да признават

Ето нещо интересно: попитайте група християнски спортисти дали е приемливо да се молят за победа и повечето ще кажат не, въпреки че някои може все пак да го правят. Съществува широко разпространена интуиция, че молитвата за победа е егоистична, повърхностна или по някакъв начин обида към Бог, който вероятно има по-важни грижи.

И така, в какво всъщност вярват християните по този въпрос? И издържа ли тяхното богословие на проверка?

Какво е (и какво не е) молитвата в християнството

За да разберем дебата, помага да разберем какво християните мислят за молитвата изобщо. Според тях тя не е космически автомат. Не пускаш правилните думи, за да получиш желания резултат. Християнската молитва се разбира като отношенческа: непрекъснат, искрен разговор с Бог, който лично се интересува от подробностите в живота на човека.

Апостол Павел, един от най-ранните и най-влиятелни християнски писатели, описва как се молел за хора, които обичал, „нощем и денем най-усърдно“. Картината не е на човек, който рецитира списък с желания. Това е човек, дълбоко вложен в едно отношение, който носи реални грижи пред някой, на когото има доверие.

Тази рамка е важна, защото променя въпроса от „Мога ли да помоля Бог да ми помогне да победя?“ към „Какво означава да внесеш целия си живот, включително състезанието, в такива отношения?“

Аргументът в полза на молитвата за победа

Брайън Смит, писател от Athletes in Action (служение, което работи директно с професионални спортисти), излага аргумент, който отсича неудобството просто: ако е приемливо хирург да се моли преди трудна операция или учител да поиска мъдрост преди тежък разговор, защо молбата на спортиста за помощ в състезанието да е различна?

Логиката е последователна. Християните вярват, че Бог се интересува от обикновените подробности на живота, а не само от драматичните моменти. Ако молитвата е практиката на признаване на зависимост от Бог във всекидневните неща, тогава спортът не е изключение. Той е просто още една арена, в която това се проявява.

Християнският писател К. С. Луис веднъж отбеляза, че Бог не е от онези същества, които намират човешките грижи за твърде дребни, за да им обърнат внимание. Същият Бог, за когото християните вярват, че държи Вселената заедно, според тях забелязва и разтегнат бицепс, и дузпа. Дали намирате това утешително или абсурдно вероятно зависи от изходната ви точка, но си струва да бъде разбрано в неговите собствени измерения.

Какво всъщност казва Библията за това

Християнските спортисти, които се молят преди състезание, често посочват един стих от едно от посланията на Павел: „И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко вършете за слава на Бога“ (1 Коринтяни 10:31). Акцентът не е върху резултата. А върху насочеността. Идеята е, че дори най-обикновените дейности, включително спортът, могат да се извършват по начин, който отразява нещо по-голямо от личното постижение.

Друг пасаж, който често се споменава, е от Евангелието на Йоан, където Иисус казва: „Без Мене не можете да вършите нищо.“ (Йоан 15:5). За християнските спортисти този стих преобразява напълно същността на състезанието. Молитвата не е трик за по-добро представяне или късметлийски ритуал. Тя е признаване на зависимост, което казва на практика: Не правя това сам и го знам.

По-интересното твърдение: искрената молитва те променя

Може би най-психологически интересният аргумент в християнския възглед за спортната молитва изобщо не е свързан с победата. А с това, което се случва с човека, който се моли.

Католическият богослов от 20-ти век Хърбърт Маккейб го формулира така: ела при Бог с това, което наистина искаш, а не с това, което смяташ, че трябва да искаш. Ако искаш да победиш, моли се за това. Не се преструвай, че искаш мир по света, когато всъщност в сърцето ти е шампионатът. Искрената молитва, истинската, е тази, която отвежда нанякъде.

Тезата на Маккейб, която отеква и сред спортисти и треньори в общността на вярата, е, че автентичната молитва има свойството да разширява желанията на човек с времето. Започваш, като се молиш за победата. В крайна сметка се улавяш, че се молиш за сили да се състезаваш с почтеност, за съотборник, който преминава през нещо трудно, за характер, който да понесе добре едно поражение. Таблото започва да се смалява в кадъра. Нещо друго расте.

Независимо дали споделяш това вярване или не, това е убедително описание на това как практиката и намерението могат да оформят ценностите на един човек с времето.

Какво казват самите спортисти, че всъщност правят

Струва си да се вземе сериозно това, което християнските спортисти описват, когато говорят за молитвата преди мач. Много малко от тях твърдят, че вярват, че Бог ще им поднесе победа, защото са помолили любезно. Повечето описват нещо по-близо до това: начин да се центрират, да признаят, че резултатът не е изцяло в техните ръце, и да се свържат с нещо по-голямо от момента.

В този смисъл дори скептик би могъл да разпознае психологическата функция, същото заземяване, което медитацията, визуализацията или ритуалите за центриране осигуряват. Разликата за християните е, че те вярват, че Някой наистина е от другата страна на този разговор.

Взема ли Бог страна?

Искреният християнски отговор, може би изненадващо, е: обикновено не по начина, по който хората предполагат.

Повечето богословски сериозни християни не вярват, че Бог държи страната на техния отбор по начина, по който го прави един фен. Това, в което вярват, е, че Бог присъства в преживяването — в това как спортистът се справя с напрежението, как се отнася към съперниците, как реагира на неуспех и как се държи, когато залозите са високи. Изходът на мача може да отразява или да не отразява божествена намеса. Характерът, който се формира в процеса на вярно състезаване, биха казали те, е смисълът.

Така че молитвата преди мач е по-малко „Боже, моля Те, нека победим“ и повече „Боже, бъди с мен в това. Помогни ми да се състезавам добре и каквото и да се случи, нека има значение.“

Това е версия на молитвата, която дори невярващ би трудно отхвърлил напълно.

Защо това има значение отвъд спорта

Причината този въпрос да заслужава да бъде зададен, дори ако нямате никакъв интерес към вярата, е, че засяга нещо по-дълбоко за това как хората намират смисъл в състезанието. Спортът, в най-доброто си изражение, никога не е просто за победата. Той е за това какво откриваш за себе си под натиск, какво дължиш на съотборниците си и какво правиш, когато всичко е на ръба.

Християнските спортисти биха казали, че молитвата е начинът, по който запазват тази перспектива да не се изплъзне. Това е начинът, по който си спомнят в разгара на състезанието, че са повече от резултатите си.

Независимо дали Бог слуша или не, оказва се, че не е лошо човек да си напомня за това.

По материали от Athletes in Action (athletesinaction.org), спортно служение, което подкрепя професионални спортисти на всяко ниво.