В какво всъщност вярват християните относно молитвата и състезанието

Влезте в съблекалня преди голям мач и ще го видите: група играчи с наведени глави и затворени очи, някои от тях шепнат. Може би има капелан, който води момента. А може би са просто няколко съотборници в ъгъла, които правят това сами.

Спортистите се молят. Много от тях. През различни спортове, нива и култури това е един от постоянните ритуали в състезанието. Но ако някога сте се питали дали някой от тях наистина смята, че Бог взема страна, задавате по-добър въпрос, отколкото може би осъзнавате.

Неудобният въпрос, който християните не обичат да признават

Ето нещо интересно: попитайте група християни спортисти дали е добре да се молят за победа и повечето ще кажат не, дори и някои да го правят въпреки това. Съществува широко разпространен инстинкт, че молитвата за победа е егоистична, повърхностна или някак обида към един Бог, който вероятно има по-важни неща, за които да се тревожи.

И така, в какво всъщност вярват християните по този въпрос? И издържа ли тяхната теология при по-внимателно разглеждане?

Какво е молитвата (и какво не е) в християнството

За да разберем дебата, помага да разберем какво християните мислят за молитвата като начало. За тях тя не е космически автомат. Не пускаш правилните думи и не получаваш желания резултат. Християнската молитва се разбира като отношенческа: непрекъснат, искрен разговор с Бог, който лично се интересува от детайлите от живота на човека.

Апостол Павел, един от най-ранните и най-влиятелните християнски писатели, описва как се моли за хората, за които се грижи, "нощем и денем, с най-голямо усърдие." Картината не е на човек, който рецитира списък с желания. Това е човек, дълбоко въвлечен в отношения, който носи реални тревоги към някого, на когото има доверие.

Тази рамка има значение, защото променя въпроса от "Мога ли да помоля Бог да ми помогне да победя?" към "Какво означава да внеса целия си живот, включително състезанието, в подобни отношения?"

Аргументът в полза на молитвата за победа

Брайън Смит, автор от Athletes in Action (служение, което работи директно със състезателни спортисти), излага аргумент, който прорязва неудобството по прост начин: ако е приемливо хирург да се моли преди труден операция или учител да помоли за мъдрост преди труден разговор, защо молбата на спортист за помощ в състезанието да е различна?

Логиката е последователна. Християните вярват, че Бог се интересува от обикновените детайли на живота, не само от драматичните моменти. Ако молитвата е практиката да признаваме зависимост от Бог в ежедневните неща, тогава спортът не е изключение. Той е просто още една арена, на която това се изразява.

Християнският писател К. С. Луис веднъж отбелязва, че Бог не е такова същество, което намира човешките грижи за твърде маловажни, за да ги забележи. Същият Бог, за който християните вярват, че държи вселената заедно, според тях забелязва и разтегнато бедро, и наказателен удар. Дали намирате това за утешително или абсурдно, вероятно зависи от вашата отправна точка, но си струва да се разбере в собствените му рамки.

Какво всъщност казва Библията за това

Християнските спортисти, които се молят преди състезание, често посочват стих от едно от посланията на Павел: "И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава" (1 Коринтяни 10:31). Ударението не е върху резултата. То е върху насочеността. Идеята е, че дори най-обикновените дейности, включително спортът, могат да бъдат вършени по начин, който отразява нещо по-голямо от лично постижение.

Друг откъс, който често се появява, е от Евангелието на Йоан, където Исус казва: "Защото без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан 15:5). За християнските спортисти този стих изцяло преосмисля състезанието. Молитвата не е трик за повишаване на представянето или ритуал за късмет. Тя е признание на зависимост, което на практика казва: Не правя това сам и го знам.

По-интересното твърдение: искрената молитва те променя

Може би психологически най-интересният аргумент в християнския възглед за спортната молитва изобщо не е за побеждаването. Той е за това какво се случва с човека, който се моли.

Католическият богослов от 20-ти век Хърбърт Маккейб го изразява така: ела при Бог с това, което всъщност искаш, а не с това, което смяташ, че би трябвало да искаш. Ако искаш да победиш, моли се за това. Не се преструвай, че искаш мир по света, когато всъщност в сърцето ти е шампионатът. Искрената молитва, истинската, е тази, която стига нанякъде.

Наблюдението на Маккейб, повторено от спортисти и треньори в общността на вярата, е, че автентичната молитва има начин да разширява желанията на човека с течение на времето. Започваш с молитва за победата. В крайна сметка се хващаш, че се молиш за сила да се състезаваш с почтеност, за съотборник, който преминава през нещо трудно, за характер да понесеш добре едно поражение. Резултатът на таблото започва да се свива в кадъра. Нещо друго расте.

Независимо дали споделяте това убеждение или не, това е убедително описание на това как практиката и намерението могат да оформят ценностите на човека с течение на времето.

Какво спортистите казват, че всъщност правят

Струва си да приемем сериозно това, което християнските спортисти описват, когато говорят за молитва преди мач. Много малко от тях твърдят, че вярват, че Бог ще им подари победа, защото са помолили учтиво. Повечето описват нещо по-близко до това: начин да се центрират, да признаят, че резултатът не е изцяло в техните ръце, и да се свържат с нещо по-голямо от момента.

В този смисъл дори скептик би разпознал психологическата функция, вид заземяване, което осигуряват медитацията, визуализацията или центриращите ритуали. Разликата за християните е, че те вярват, че Някой от другата страна на този разговор наистина е там.

Взема ли Бог страна?

Искреният християнски отговор, може би изненадващо, е: обикновено не по начина, по който хората предполагат.

Повечето богословски сериозни християни не вярват, че Бог има пристрастие към техния отбор по начина, по който има един фен. Това, в което вярват, е, че Бог присъства в преживяването: в това как един спортист се справя с напрежението, как се отнася към съперниците, как реагира на провал и как се държи, когато залогът е висок. Резултатът от мача може и да не отразява каквато и да е божествена намеса. Характерът, изграден в процеса на вярно състезание, биха казали те, е същината.

Така че молитвата преди мач е по-малко "Боже, моля Те, дай ни да победим" и повече "Боже, бъди с мен в това. Помогни ми да се състезавам добре и каквото и да се случи, нека то да означава нещо."

Това е версия на молитвата, която дори невярващ би трудно отхвърлил напълно.

Защо това е важно отвъд спорта

Причината, поради която този въпрос си струва да бъде задаван, дори и да нямате интерес към вярата, е, че той докосва нещо по-дълбоко за това как хората намират смисъл в състезанието. Спортът, в най-добрия си вид, никога не е само за побеждаване. Той е за това какво откриваш за себе си под напрежение, какво дължиш на съотборниците си и какво правиш, когато всичко е заложено на карта.

Християнските спортисти биха казали, че молитвата е начинът, по който запазват тази перспектива непокътната. Това е начинът, по който си спомнят, в разгара на състезанието, че са повече от своите резултати.

Дали Бог слуша или не, се оказва, че това не е лошо нещо, за което да си напомняме.

Информирано от ресурси на Athletes in Action (athletesinaction.org), спортно служение, обслужващо състезателни спортисти на всяко ниво.