Bulgaria
Футболът е изпълнен с непредвидими ситуации. Когато се подготвях за мач, не знаех какво точно ще се случи. Ще спечеля ли или ще загубя? Ще играя ли добре или ще ми бъде трудно да вляза в ритъма на играта? Ще бъдат ли противниците ни по-силни или по-добре подготвени от нас? Невъзможно е да се чувстваш напълно сигурен нито в обстоятелствата, нито в собствените си способности.
Има само едно нещо, което носи ИСТИНСКА сигурност: да знаеш, че Бог е с теб и на твоя страна.
Но дори когато се чувствах уверен в духовния си живот, пак изпитвах нервност и тревога относно изхода на мача или самия факт, че играя на най-голямата сцена — Световното първенство.
Това, което научих, докато се опитвах да се справя с тези чувства, е, че Бог не ни осъжда за емоциите ни, а ги разбира.
Изпитването на емоции е част от човешката природа. Вместо да се самообвинявам, че ги изпитвам, или да мисля, че вярата ми не е достатъчно силна, реших да поверя всичките си тревоги на Бога.
Това, че се доверих на обещанията на Исус, ми позволи да играя по-свободно — да се стремя към съвършенство, като знам, че каквото и да се случи, Бог е с мен.
Понякога като християни си мислим, че Божието присъствие означава винаги да бъдем победители и да постигаме успех. Затова, когато претърпим загуба или неуспех, може да ни се струва, че сме разочаровали Бога и да изпитваме срам.
На определени етапи от кариерата си съм бил обект на критики. Бих могъл да погледна назад към тези периоди със срам, но вместо това избирам да ги възприемам като моменти, чрез които Бог ми е разкрил Своята любов, милост, благодат и състрадание.
Когато се фокусираме върху резултатите, вместо върху Божията любов към нас, понякога можем да изпитаме срам и дори да засрамим другите, когато нещата не се развият така, както сме искали.
Срамът и чувството за вина са опасни. Те се промъкват в сърцата и умовете ни, убеждавайки ни, че Бог не се интересува от нас или от нашите трудности. Но нищо не може да бъде по-далеч от истината.
За Бога ние винаги сме важни. Той не е безразличен към нашата болка. Той допуска да преминаваме през трудни обстоятелства, за да ни преобразява и да ни прави по-подобни на Него, така че по-добре да отразяваме ценностите на Неговото Царство. Когато осъзнаем това, можем да виждаме Божията доброта във всяка ситуация. А когато живеем с увереност в принадлежността си към Исус, срамът, вината и другите фалшиви идентичности постепенно губят своята сила и изчезват.
Предизвикателство:
Кога сте били критични към собствените си емоции? Как можете по-добре да определите и разберете тези емоции, за да ги предадете на Исус?
Кога сте се чувствали засрамени след загуба или неуспех? Какво можете да научите за Божия характер от тези трудни моменти?
Как можете да използвате това, което сте научили за Бога в трудни моменти, за да гледате към бъдещето с надежда?
Молитва:
Отче, толкова сме благодарни, че ни разбираш! Днес ти поверяваме всичките си чувства – било то радост, страх, вълнение или тревога, ние ти ги предаваме. Помогни ни да помним Твоята велика любов към нас във всяка ситуация. Да бъдем уверени в нашата връзка с Теб, за да можем да живеем и да се състезаваме, освободени от срам и вина. В името на Исус, амин.
← Играй, за да спечелиш: Обичай искрено | Отвъд представянето: Нагласа, продиктувана от благодатта →