Да принадлежиш на Исус означава да живееш и да обичаш като Него.
Когато бях млад играч започнах да тренирам с отбора на академията в Сао Пауло, на близко разстояние с кола от дома ми. Там тренирах заедно с други 12–13-годишни деца, които пътуваха отдалеч от родните си градове, за да тренират в голяма академия и да преследват футболните си мечти.
През уикендите се прибирах у дома, за да се насладя на гозбите на майка ми и на компанията на семейството си, докато някои от другите играчи от академията оставаха затворени в базата - без дом, където да прекарат уикенда, и копнееха за гозбите на майките си.
Водени от състрадание, моето семейство пое инициативата да покани в дома ни всички момчета, които нямаха къде да отидат през уикенда. Приготвяхме им храна, возехме ги на кино и ги приемахме като част от семейството ни до тренировката в понеделник.
С този жест родителите ми въплъщаваха ценностите на Божието царство, като отвориха дома ни, за да дарят любов и топлина на момчетата, които изпитваха носталгия и копнееха за близките си. Това беше ценен урок за мен, който ме научи и аз да споделям Божията милост.
Лесно е да искаш да принадлежиш към популярната група, да търсиш общуване с известните хора. В спорта малцина помнят губещите. Но в Божието царство ценностите са различни. Бог ни кани да Го следваме като истински поклонници – да Му се покланяме в дух и истина.
Това са тези, които осъзнават своята незначителност пред Божията власт и знаят, че се нуждаят от милостта и благодатта на Отца, за да се събуждат всеки ден.
Поради нашите грехове и несъвършенства никой от нас не заслужава Неговото благословение. Милостта е покана, отправена към нас – тези, които не заслужаваме. Тя отваря вратата за онези, които се чувстват изключени, отхвърлени или недостойни, и им казва, че могат да станат част от Божието семейство.
Предизвикателство:
Бог те е поканил на Своята трапеза – кого ще поканиш на твоята?
Какво ще направите днес, за да проявите милосърдие, благост и гостоприемство към някого?
Молитва:
Отче, отвори очите ни за онези около нас, които се нуждаят от Твоята милост. Помогни ни да бъдем Твоите ръце и нозе, докато се грижим за онеправданите. Дай ни щедри сърца и усърдни ръце, за да проявяваме гостоприемство към онези, които най-много се нуждаят от него. Нека не се влияем от социалния статус, а ни помогни да живеем живота, към който си ни призовал, дори когато това ни прави непопулярни. Амин.
← Отвъд представянето: Нагласа, продиктувана от благодатта | Грижа за съотборник: живот, изпълнен със състрадание →