Може би ще ви изненада да чуете това от професионален футболист — футболът не беше основният ми интерес, докато растях. Предпочитах танците, каратето, рисуването или скицирането. Винаги се справях добре в училище. Но когато започнах гимназия, се преместих в друг град. И всички в този град играеха футбол.
В началото се присъединих, за да не остана настрана. Играта ми помогна да намеря така необходимите ми приятели в новия квартал. Скоро хората започнаха да ми казват, че съм добър, така че играех, защото ми харесваше да чувам похвалите им. Колкото по-добре се представях на терена, толкова по-популярен ставах, и играех, за да се чувствам важен.
Играех футбол, защото исках да впечатля другите или да се чувствам успешен. С времето започнах да имам чувството, че повечето хора ме харесват само защото бях добър във футбола. Винаги имаше нещо, което трябваше да направя, за да се чувствам приет.
Един невзет изпит ме принуди да се преместя в друг град, за да се концентрирам върху ученето. Там се озовах откъснат от всичко, което познавах. Но именно в това състояние на изгнание за първи път чух Евангелието. Посланието на Исус отвори сърцето ми за един различен вид любов и приемане.
Започнах да осъзнавам, че Божията любов не се заслужава – тя вече беше моя, дори когато нямах какво да предложа. Той ме прие такъв, какъвто бях. Когато се доверих на Исус, изпитах чувство на признание и приемане. Това надмина всичко, което бях изпитвал, докато играех футбол. Моето спасение запълни празнота, която постиженията никога не биха могли да запълнят.
След това исках да споделя опита си с други хора. Обикалях от къща на къща, разказвайки на хората за Исус. Споделях историята си в клас, в таксита и в автобуса – исках и други хора да познаят Исус. Неговата любов беше толкова добра, толкова изкупваща. Знаех, че не мога да я задържа само за себе си.
Животът ми беше изпълнен с нова цел — да споделям Исус, когото познавах, с всеки, до когото можех да достигна. Това не беше за мен и не беше за това какво мислят другите за мен. Бях воден от желание, много по-голямо от това. Моите амбиции бяха насочени към Божието Царство. Исках да върша дела, които няма просто да ме удовлетворяват тук, на земята, а ще отекват във вечността.
Предизвикателство:
Отделете време за молитва. Нека този въпрос ви води: „Какъв Бог ме е създал да бъда?“
Щом се почувстваш уверен в това кой си в Христос, започни да размишляваш върху въпроса: „Какво е предназначението ми според Бог?“
Молитва:
„Отче, благодаря Ти, че ме обичаш и ме приемаш не заради това, което съм направил, а заради това, което Исус направи за мен на кръста. Моля Те, вдъхни в сърцето ми нова цел – да споделям Твоята любов с другите. Изпълни ме с желание да бъда Твой инструмент тук, на земята, за да може светът да изпита преобразуващата сила на Твоята милост. В името на Исус, амин.“
Кои сме ние
Ако се чудиш какво всъщност означава да принадлежиш на Исус – да Го познаваш лично и да изпиташ любовта и предназначението, за които говори Ейонг – ние от „Атлети в действие“ с удоволствие ще ти помогнем да направиш следващата стъпка. Кликни тук, за да започнеш своето пътуване към откриването на това кой е Исус и как можеш да изградиш връзка с Него.
Вслушване в Божието водителство: Разбиране на твоето призвание →