През 2012 г., докато играех за Аякс, получих сериозна контузия на коляното. До този момент бях напълно здрав през цялото си време в клуба. Играех редовно и имах важна роля в отбора.
Като човек на вярата, в началото бях насърчен въпреки контузията си, вярвайки, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога. Но когато едно препятствие продължи по-дълго от очакваното, първоначалното насърчение започна да избледнява.
През този период Господ изпита сърцето ми. Бях изправен пред въпроса: Дали моята идентичност е вкоренена във футбола или е вкоренена в Христос?
Трудните времена ни принуждават да проверим къде наистина е сърцето ни. Те показват разликата между това, което казваме, че вярваме, и това, в което наистина вярваме. Те ни помагат да видим дали нещо в сърцето ни е заело мястото на Бог.
Когато се върнах след контузията си, бях много развълнуван да се върна на терена. Но скоро се сблъсках с ново предизвикателство. По причина, която не разбирах, треньорът отказваше да ме използва. Ситуацията стана толкова сериозна, че той дори не говореше с мен и ме прати от първия отбор да тренирам с юношеския състав.
Бях шокиран! Не знаех какво съм направил, за да заслужа това. Бях един от най-добрите и най-постоянни играчи в отбора, а сега дори не бях поканен на тренировъчния лагер.
В тази трудна ситуация трябваше да се върна към своята основа – целта. Каква беше Божията цел за мен в този сезон? Вместо да позволявам на това изпитание да влияе на мислите, нагласата и молитвите ми, трябваше да си задам различен въпрос. Каква беше Божията цел за мен в тази борба?
Всички очакваха да реагирам по определен начин – да отида в медиите или да говоря лошо за треньора и клуба. Това беше истинско изпитание за характера ми. Щях ли да направя това, което другите смятаха, че трябва да направя, или щях да бъда отражение на Бог? Щях ли да позволя разочарованието да завладее сърцето ми или да вървя в любов?
Лесно е да изповядваш вярата си, когато всичко върви добре. Когато играех във всеки мач и привличах вниманието на медиите, можех с радост да говоря за Бог. Но истинското изпитание за един християнин е как показваме Евангелието в най-трудните си моменти.
Сега, когато поглеждам назад към този сезон, изпитвам благодарност. Осъзнах, че тъй като бях в юношеския отбор, можех да говоря на по-младите играчи за Господ. Ако бях останал в първия отбор, щях да пропусна тази възможност. Господ отвори врата за мен да бъда свидетел за Него чрез най-голямото ми разочарование.
Предизвикателство:
Какви врати би могъл да отваря Бог за теб насред един труден сезон?
Как можеш да продължиш да почиташ и прославяш Бог, когато нещата не вървят по план?
Молитва:
„Боже, дори когато нещата не вървят по моя план, избирам да се доверя на Теб. Когато характерът ми е изпитван, ще се опирам на истината на Твоето слово. Помогни ми да посрещам всяко предизвикателство със сърце на любов и благодарност. Вярвам, че Ти отваряш врати на неочаквани места, докато действаш всичко за добро. В името на Исус, Амин.“
← Фокус върху целта: Очакване срещу фокус върху целта | Да станеш играч в Божието царство: да живееш с цел →